Дневникът на един селски свещеник

Същата изолация, същото мълчание. И този път - никаква възможност да преодолея бариерата или да я заобиколя. Всъщност няма и бариера. Нищо не е там. Господи! Дишам, вдишвам нощта и тя прониква в мен през някаква загадъчна, неизразима душевна празнота. Аз самият съм нощен миг. (Жорж Бернанос)

Романът донесе на автора си Голямата награда на Френската академия и надмина успеха на "Под слънцето на Сатаната" – произведение, което десетилетие по-рано утвърдило Бернанос като "френския Достоевски". До днешния ден критици се чудят дали "Дневникът на един селски свещеник" – тази "изповед от бездната" – не представлява последния значим християнски роман в модерната литература. Във всеки случай става дума за книга предизвикателство, която избягва всякакви традиционни класификации или жанрови рамки.