Докато музиката свиреше

„Докато музиката свиреше“ е произведение, което представя необичайна мелодия от времето на Втората световна война - красива и тъжна песен за надежда, упоритост и сътворяване.

Терезин трябваше да бъде идиличен курорт - дарът на Хитлер към евреите. В концентрационния лагер, където са заточени хиляди творци, интелектуалци и видни личности, се развива сравнително активен културен живот. Но в методите на нацистката пропаганда нищо не е такова, каквото изглежда.
Младият Макс Мюлер, син на германски генерал с привилегии, има амбицията да постави детската опера „Брундибар“, която обединява общността. Докато той живее в относителна безопасност отвън оградата, зад нея любимите му хора се сблъскват с трагичната си съдба. С репортерски нюх Макс и неговият най-добър приятел Давид Грюневалд разказват историите на психолога Виктор Франкъл, композитора Ханс Краса и режисьора Курт Герон - тихи герои от своето време.
Културните прояви в Терезин оцветяват мрачната атмосфера на лагера и помагат на обитателите да избягат от жестоката реалност. Докато всичко не се преобръща...

Земята под краката ми все повече рухваше всеки изминал ден. Всичко можеше да се промени мигновено. Всеки би могъл просто да изчезне.

В „Докато музиката свиреше“ Натаниъл Ланде рисува свят, в който дори зверовете могат да оценят красотата на изкуството. Под звуците на класически произведения пътниците слизат от вагоните на гара „Аушвиц“, някои тръгват надясно, а други наляво…

„Натаниъл Ланде отдава почит към музиката и изкуството по начин, който величае човешкия дух героично и завладяващо.“
„Тайм“

„Силата на музиката и красивия език на Ланде доказват способността за творчество дори през най-мрачните времена. „Докато музиката свиреше“ е вдъхновяващ роман с незабравими герои.“
д-р Андреа Тенър от Института за исторически изследвания при Лондонския университет

„Прекрасно допълнение към художествената литература за Втората световна война.“
„Пъблишърс Уийкли“