Мисис Далауей

Аделайн Вирджиния Стивън е родена на 25 януари 1882 година в Лондон, в семейството на известния литературен критик сър Лесли Стивън и Джулия Принсъп. Тя е третото дете от тяхната фамилия. Вирджиния израства в много интересна среда; домът им служи като литературен и художествен салон, привличащ аристократични фигури от Лондон. Там се обсъждат теми за импресионизма, теории на американския психолог Уилиям Джойс, както и откъси от произведенията на Зигмунд Фройд и Карл Юнг. Сред редовните посетители са писатели като Дейвид Лорънс, Хенри Джеймс и Джордж Елиът.

Тази идилична обстановка рухва, когато Вирджиния навършва 13 години – майка й умира внезапно от пневмония, което вероятно предизвиква първия нервен срив у младата авторка. След смъртта на майката по-голямата сестра Стела поема грижите за домакинството, но скоро след това тя също умира. Бащата на Вирджиния почива от рак през февруари 1904 година. Останалите деца приемат неговата смърт с облекчение - освобождават се от семейните задължения, докато самата Улф не чувства истинска свобода дори след загубата му; тя продължава да води вътрешни конфликти с него до края на живота си.

След кончината на баща си семейството продава къщата си в престижния квартал "Кенсингтън" и се премества в бедния бохемски район "Блумсбъри", който впоследствие става популярен благодарение на интелектуалците около него – включително сама Вирджиния. Новият дом символизира ново начало за нея; през 1905 година започва редовно да пише за "Литературното приложение" към "Таймс". Но трагедията не спира: брат й Тоби умира младежки – едва 26-годишен - което оказва тежко влияние върху психичното здраве на Улф.

По време на обучението си във "Лондонският колеж", тя среща значими личности като Литън Стрейчи и Клайв Бел; тези хора формират основната част от интелектуалния кръг "Блумсбъри". Те оспорват традиционните викториански норми относно благоприличие­то. През 1912 година Вирджиния сключва брак с журналиста Ленард Улф - техният съюз е основан върху взаимното уважение между двамата интелектуалци, тъй като писателката така и не успява напълно да преодолее травмите от детството си.

През 1915 година публикуван е нейният дебютен роман “Далечно плаване”, резултат от натрупания опит при две различни епохи - викторианската и модерната. Авторката проявява висока самокритичност спрямо своето творчество, преработвайки текстовете многократно преди окончателното одобрение.

Един от най-забележителните романи „Госпожа Далауей“ излиза през 1925 година и проследява един ден в живота на светската дама Далауей след Първата световна война. Макар че щастливият й брак осигурява стабилност, мислите за родителите все още терзаят улфова душа; затова през 1927 г., тя написала романа „Към фара“, чрез който се опитвала да пресъздаде образите им под формата госпожа Рамзи и господин Рамзи . След успешния опит творбата все пак не я избавила от натрапчивостта свързана със спомените за баща й.

Другите два романа “Вълните” (1931) и “Годините” (1937) също печелят признание сред читателската аудитория.