Нощта на професор Андершен

Даг Сулста (1941) е един от най-влиятелните писатели в Норвегия, удостоен с всички литературни награди в страната си. Той е единственият автор, който три пъти получава престижната норвежка награда за литература "Браге", присъждана всяка година от Асоциацията на норвежките писатели, и също така трикратен носител на отличието на норвежката литературна критика. Българските читатели познават творбата му "Т. Сингер".

Докато сам празнува Бъдни вечер с кафе и коняк, 55-годишният професор Андершен се приближава до прозореца и става случайно свидетел на убийство в сградата отсреща. В ума му настойчиво звучи мисълта: "Трябва да се свържа с полицията." Но той не предприема действия. Приближава се до телефона, но не вдига слушалката; внезапно осъзнава, че не може да поеме ролята на изобличител. Докато размишлява върху ситуацията и взима решения без да ги реализира, той се самоосъжда за своите постъпки и пропуски. Пред читателя постепенно се разкрива тайната на романа - обаче дали тя действително е свързана с убийството? Имало ли е такова изобщо? Може би цялата интрига произтича от заблуждение или конфликт вътре в историята на героя? Какви са границите между реалността и фикцията в неговото съзнание – между фактите и интерпретациите, между чувството за вина и задължението към другите? Дали професор Андершен представлява ходещ парадокс или просто олицетворява обичайното човешко състояние сред криза във модерното мислене и пустота във възприятията?