На кръстопътя на два свята. Стихове

През 1917 година, в резултат на болшевишкия преврат, който драстично променя живота им, двама от поетите, включени в тази книга – Владислав Ходасевич и Саша Чорни – напускат родината си завинаги. Третият поет, Николай Гумильов, е убит като „народен враг“ едва на тридесет и пет години. Въпреки трагичните обстоятелства обаче те сами споделят, че духът им остава горд и свободен над мрачната бездна на живота, тъй като осъзнават своето безсмъртие.

**Владислав Ходасевич (1886–1939)**

Той е поет, преводач и специалист по Пушкин. Роден е в Москва и е внук на известния писател Яков Брафман, приел православието. Скоро стига до извода, че „литературната дейност не може да съществува при болшевиките“, а след забраната на една от книгите му през 1920 г., остава без средства за живот и пише само за себе си. Считан за гигант в руската поезия, той живее между Германия и Италия от 1922 година нататък; когато съветското посолство отказва да му удължи паспорта след разстрела на Гумильов, се премества във Франция.

По време на трудните години преживява с играене на покер и бридж; работи временно като екскурзовод във Венеция. Умира беден в Париж на 43-годишна възраст след тежко заболяване.

**Саша Чорни (1880–1932)**

Саша Чорни всъщност е псевдоним за Александър Михайлович Гликберг. Той идва от Одеса от семейство с еврейски корени; сам нарича себе си Черния Саша заради брат си Белия Саша. Семейството приема православието с цел децата да получат образование в гимназията. Изключително популярният лирик и сатирик написва множество стихотворения и прозаически произведения - някои са издавани многократно благодарение на голямата им популярност сред читателите.

Чорни остро критикува Октомврийската революция чрез политическата си сатира , която попада под цензурата . През 1918 г. напуска Русия първо за Прибалтика после продължава към Германия та чак до Италия преди окончателно да се установи в Париж през 1924 г., където умира при инцидент свързан със пожар.

**Николай Гумильов (1886–1921)**

Гумильов произхожда от Кронщадт и е считан за един от водещите руски поети началото ХХ век; той основава акмеизма - движение противопоставящо се символизма . Следването му във френска литература става факт благодарение обучението му в Сорбоната през1906 г.; пътешественик по душа организира две експедиции до Африка между1909-та1973 годинa финансирани частично със собствени средства .

Като доброволец участва активно във войната започвайки военна кариера , награждаван e редица отличия . Завръща се обратно у дома не скривайки привързаността си към монархизма ; арестуван впоследствие обвиняван несправедливо заговор против властта бил разстрелян през август 26-ти1821 .

След падането комунизма течението мнения относно истинските причини зад смъртта му претърпели промяна ; версии твърдели било ли заговор или не около личността Му но реабилитацията настъпила едва1992 година.