Писма до сина ми

Поезията на Крум Филипов по своеобразен начин напомня на ароматен, току-що изпечен хляб. Тя притежава интуитивно усещане за конкретната родова идентичност, но в дълбочината си носи и нещо много по-съществено – осъзнаване за взаимовръзката между всичко в света. В най-добрия смисъл това е поезия с основателна стойност. С онтологично основание. С правото да създаваш утрешния ден след като си се погрижил за вчерашния.

Кръстьо Раленков

Името на момчето е Крум Филипов, а стихотворенията му, вдъхновени от баща му, са обединени под заглавие „Затръшнато небе“. Радвам се, че улицата ми предостави тази млада поезия. Сред днешната политическа разпокъсаност, където всеки гледа на другите като врагове, тя ме върна към времето, когато жаждата беше по-силна от опиването. В годините на вечните юноши, които четяха Рембо и пишеха вдъхновено като Далчев...

Стефан Продев, вестник „Дума“, 2 юли 1994 г.