Степния вълк (ново издание)

Самотата се явява като неизменна част от съдбата, а усамотяването представлява крайно отрицание на реалността. Пътят към примирението носи със себе си гибел.

Разглеждането на собственото аз е болезнено, но в същото време и опияняващо, притъпяващо страданията, които светът причинява.

Нещастието, което ми е необходимо и за което дълбоко копнея, е различно; то трябва да ме кара да изпитвам страстна болка и да умирам с наслада. Това именно нещастие или щастие очаквам.

Нямам възражения срещу това щастие – напротив, обичам го и му благодаря. То е прекрасно като слънчев ден по време на дъждовното лято. Въпреки това усещам, че няма да продължи дълго. И това щастие не ражда плодове. Дава ти удовлетворение, но доволството не ми стига. То задоволява Степния вълк и го приспива. Но не става дума за щастието, за което струва да се жертваш.