Звездица Поспаланка

През вечерта, когато всички ние на земята започваме да се подготвяме за сън, небето оживява със звездите. Те бавно отварят очи, събират роса от белите облаци и измиват лицата си с нея.

Всяка нощ Татко Месец пристига в своята лодка на небето. Той плава високо и преброява милиардите блестящи звезди, само за да се увери, че никоя не е пропусната или изгубена.
Понякога пощальонката Комета минава през небето и носи новини от земята до звездите. Но тази вечер тя има притеснителни вести - бебетата не могат да заспят, моряците са загубили пътя си в морето, а поетът стои зад прозореца на стаята си без вдъхновение. Гризе ноктите си и скубе косата си в опити да намери рима за думата ЧАЙ.
Всички гледат към небето с тревога. Защо? Защото сред многобройните звезди липсва една - малката златна звездица... Къде ли е тя?

„Звездица Поспаланка“ е нежна приказка с поетичен дух, която поколения словенски деца са слушали преди лягане. Това е история за трансформиращата сила на добротата между хората.