Камю и екзистенциализмът

Албер Камю е роден на 7 ноември 1913 г. в Алжир, в семейството на френски колонисти. Той израства без баща, а трудностите в живота му оказват значително влияние върху философските му възгледи, които се съсредоточават около темите за страданието, абсурда, свободата и моралните дилеми.

В творчеството си той акцентира и на активната си позиция по отношение на политическите събития от своето време. По време на Втората световна война участва във френската съпротива, но оставайки верен на хуманистичните си принципи и справедливостта, той решава да се дистанцира от насилието и репресиите след освобождението на Франция.

Като бунтар и „чужденец” по дух, Камю става представител не само на своето поколение във Франция, но и вдъхновяващо лице за следващото в цяла Европа. През 1957 г. получава Нобелова награда за литература и умира три години по-късно - на 4 януари 1960 г.