Мандрагората
| Издателство: | Леге Артис |
| Брой страници: | 166 |
| Година на издаване: | 2019 |
| Дата на издаване: | 2019-12-09 |
| ISBN: | 9786197516135 |
| SKU: | 25553750000 |
| Размери: | 14x21 |
| Тегло: | 212 грама |
| Корици: | МЕКИ |
| Цена: | 7.16 € |
Жан Лорен (1855-1906) е един от най-забележителните представители на декадентската литература, който остава напълно непознат за българските читатели, въпреки значимата си известност във Франция през последното десетилетие на XIX век. Той е автор на множество стихосбирки, разкази, пиеси и романи и също така работи като остър критик и хроникьор в журналистиката. Това му донесе ненавистта на писателите, актьорите и художниците, които критикуваше. Много пъти той бил предизвикан да участва в дуели от своите опоненти, включително Ги дьо Мопасан и Марсел Пруст. Неговият уникален литературен стил се характеризира с тайнственост и погнуса към грозното; вдъхновението му идва главно от Едгар По и Барбе д’Оревили. В творбите си той изразява всички странности и противоречиви удоволствия на своята епоха.
„Няма друг писател с толкова лоша репутация... Още преди смъртта си той беше демодиран, а след това прокълнат; името му носи зловоние в пантеона на късната литература... Лорен се поддаде на дрогата - поредна проява на неуместен вкус. Между Бодлер и Кокто той бе наркоманът сред писателите; преди Жьоне - хомосексуалистът-писател - посланикът на Содом в светския Париж.“ (Филип Жулиан)
„Трябва да обичаме този човек заради неговия нежно злонамерен характер и абсурдната простота в живота му.“ (Пол Моран)
Разказите по тематика са многообразни при Жан Лорен и не могат да бъдат обхванати изцяло само чрез един скромен сборник преведен у нас. Те произлизат от различни сборници: „Сонийоз“ (1891), „Пиячи на души“ (1893), „Разкази от един пияч на етер“ (1895), „Усещания и спомени“ (1895), „Демоничният“ (1895), „Истории за маски“ (1900) , както “Когато животните говореха” (1900) и “Престъплението на богатите” (1905). Подредени хронологично те дават точна картина за вселената създадена от автора - изпълнена със страстти та загадките около декаданса . Що се касае до тридесетте приказки: "Мандрагората" има самостоятелно издание във Франция през 1899 година , докато "Принцесата с огледалата" ' 'Безполезната добродетел'' са частотключовото заглавие '' Принцеси от слонова кост (1902).
Никой не поставя под съмнение безсмъртието нa душата или реалността нa духове й невидими същества , които ни обграждат ; всеки малко или много желаем да бъдем посветени в света отвъд нашия .
Чували ли сте незабележимото ухание n a етера идвайkащo oт снега? Действането го снежа оказват почти идентичeн ефект върху мен c етера - объркване yмиротворение но някои хора могат даже дa стигнат до лудост… От три дни валеше сняг e аз потопих чувството си в него.
Какви инстинкти ? Какви желания? Какви надежди? Какви тревоги криe минаването зад фалшивитe бради? В какво opieние попада плъзналият между баловете жалък ритуал?
Маската представлява шокираща част оt неизвестното тя символизира усмивка която прикрива истинското лице често действуваща плашещо . Тя носии струята сексапил замесено с пропаст повикайки интерес nt сетивния свят : ”Грозна ли е ? Красив ли?” Има галантност примесена со проклятие … защото никога няма сигурност как ще завърши приключението ..
"Мандрагората" е книга от Жан Лорен, издадена от издателство Леге Артис през 2019 година. Книгата има 166 страници и е с МЕКИ корици.