Езикови свидетелства за българския характер на населението в Южните Родопи и Западна Тракия през XVI век

Гюмюрджинско, Дедеагачко, Димотишко, Крумовградско и Ивайловградско.

Тази изследователска работа обхваща антропонимни и ойконимни данни за християнското население в източната част на Западна Тракия и Югоизточните Родопи. Използваният материал е извлечен от османски данъчни регистри от средата на XVI век. В анализа се акцентира върху наличната антропонимия с оглед на нейния произход и като източник на информация относно начина на живот на тогавашните християни (работна ангажираност, социален статус в местното християнско общество и други аспекти). Направена е сравнителна оценка с антропонимен материал от региона Рупчос в Среднородопието, както и със сведения от западните части на Западна Тракия през XVI век, включително данни от XV век от различни области в българската етническа територия. Това позволява да се анализира спецификата на местната антропонимна система както в регионален контекст, така и по отношение на общобългарските тенденции. Показани са развитието им във времето. Сравненията с актуални топонимни и антропонимни проучвания за българските поселения в Западна Тракия и Източните Родопи предлагат по-подробно представяне на българското присъствие там. Освен строго езиковедските (главно антропонимни) данни също така се разкриват факти за материалната и духовната култура на християнското население в тези региони. Заради това изследването ще бъде интересно не само за широк кръг читатели, но също така за родни и чуждестранни научници, които изучават историята на християнството в Беломорието през XVI век. То допълва картината за българското присъствие в Западна Тракия през различните исторически периоди.