В един след полунощ е светло

В пристанището, най-близкият кораб блести с всички свои светлини. Над него се издига самотна бяла луна. Странно е, но по време на пълнолуние човешката душа изглежда още по-изолирана от обикновено. Има желание да потегли нанякъде.

Отвъд реалността звучат дълбоки сирени сред мъгла - сякаш загубени кораби молят за помощ. Но ти си закотвила сърцето си в съня и сама си свой кораб, търсейки малко спасение. На пътя навътре... понякога... като плавателно средство в гъстата мъгла.

Някои неща, които получих от теб, времето вече ги отне. Други остават при мен. Благодаря за щедростта и мъдростта на Вселената, която ни дава и взима обратно. Във всичко има смисъл, който не винаги разбираме напълно. Може би е достатъчно просто да осъзнаваме, че този смисъл е свързан с онова, което ни укрепва и същевременно ни прави уязвими."