Туризъм под надзор. Балкантурист - началото на международния и масов туризъм в България

За съвременните поколения, туризмът в България през 45-те години на комунистическия режим представлява идиличен оазис, умишлено създаден от властите по икономически или рекламни подбуди. В контекста на пренаселените и преобладаващо строени плажове днес, курортите от онези времена са символизирали лукс, свобода на обичаите и хармонично съжителство с природата. Разширяването на туристическата индустрия е следвало партийните приоритети без хаотично строителство, но с внимание към околната среда.

Както ще установим по-късно, морският туризъм преди 1989 г. не може да се нарече любимец на режима. Инвестициите често произтичат от натиск „отгоре“ или местни инициативи за отбелязване на важни партийни или национални годишнини, а не от добре разработена стратегия. Без солидна политическа подкрепа секторът среща сериозни трудности заради присъщите проблеми на социалистическата икономика, които допълнително се задълбочават от недостатъчния административен капацитет и ориенталската култура в обслужването.

Пример за това е свръхзастрояването, което поражда основателна загриженост. През 1989 г., само месеци преди падането на режима, Комитетът по териториално и селищно устройство отчита значителното линейно строителство покрай Черноморието без необходимото наличие на естествени пространства между сградите. Уронването върху екосистемата е сравнимо със сегашните условия; още през 80-те години в Каварна, Балчик и други места "допустимият капацитет" на плажа вече е бил надвишен.

Така че да оставим розовите очила назад и да погледнем зад повърхността на онази друга България под марката „Балкантурист“.