Двайсет лева или смърт. Четири пътувания

Когато Карл-Маркус Гаус се отправи към Молдова, Загреб, Войводина и България, читателят трябва да бъде подготвен за изненади от този известен фланьор. Той постоянно търси следите на миналото и наблюдава хората с внимание, без да им се натрапва или да ги представя в комична светлина. Описанията му са пропити с финна ирония и стил напомнящ на Томас Ман. (Франкфуртер рундшау)

Репортажите на Гаус впечатляват със своя ярко субективен подход, като съчетава личните си преживявания с историческата, социалната и културната действителност. Той свободно преминава между индивидуалната история и общата история, независимо дали става въпрос за Хърватия, Молдова или България. Авторът непрекъснато рисува един сложен многопластов свят, където документалното е дълбоко свързано със субективността; животът на другите влиза в неговите лични спомени и предизвиква развитие у него. Читателят никога не изпитва скука, защото разказът на Гаус представлява поредица от случки и впечатления, които държат вниманието будно. Освен това минимализмът внезапно прераства в обширна картина на живота само за да се върне обратно към детайла в следващия абзац. (Нойе цюрихер цайтунг)