Непокорни

В продължение на няколко десетилетия темата за социалното неподчинение е в центъра на интереса на философи и политолози. Цветан Тодоров разглежда този въпрос чрез осем биографични есета, посветени на личности като Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман и Едуард Сноудън. Всички те живеят и работят в различни държави и области. Въпреки това обединяващото между тях е отказът им да приемат определено социално зло по морални причини, което вреди на обществото. Неподчинението им не произлиза от негативизъм или личен характер; то е израз на усилието им да защитават универсални ценности.

Тодоров поставя портретите на своите персонажи в контекста на техните национални и професионални условия. По този начин той внимателно разкрива един разнообразен свят с важни различия и сходства сред отделните му представители. Единството се проявява през общите морални добродетели у тези непокорни индивиди, чиито действия оказват значително влияние върху политическата ситуация. Според Тодоров протестът на тези морални фигури остава актуален дори в съвременността.

Цветан Тодоров е българо-френски мислител с широк спектър от специализации - философия, литературна критика, лингвистика и културология. След първоначалния си живот в България до 23-годишна възраст той се установява във Франция трайно. В интервю от 2008 г., публикувано във български медии, той заявява идентичността си като българин и французин едновременно. Известен предимно със своята работа като литературен критик и теоретик, рефлексиите му относно самоопределянето играят важна роля за антропологията и социологията днес. Темата за културната идентичност – както собствена така чужда – представлява ключова част от съвременните антропологични дебати. Книжният му труд написан на френски език започва да бъде превеждан в България след 1984 година.