Лъч надежда

Още една магична история от великолепния каталунски разказвач Франсеск Миралес. Това е повествование за невидимите нишки на приятелството и любовта, които ни позволяват да видим крехката светлина на надеждата в тъмен период...

Декември е месецът. Туристите вече са напуснали малкото крайбрежно селце Пуерто Анил. Улиците му пустеят, а бурното море изглежда мрачно и заплашително.

Такова е настроението и в „Кафе Търнър“, единственото работещо заведение в рибарското селище. Собственичката Сара се чувства унизена – тя наскоро научила, че три дни преди Коледа трябва да освободи мястото, където е прекарала последните четиридесет години от живота си. Къщата, която съчетава кафенето и нейния дом, трябва да бъде освободена до 22 декември. То представлява всичко важно за нея; там се намират всички нейни спомени.

Загрижена от меланхолията си, Сара не проявява интерес към първия посетител за деня - червенокосо момиче с разплакани очи и объркано изражение, което вече е седнало на маса. Устните й треперят като че ли всеки момент ще избухне в плач. Но именно сега трудно може да понесе още една счупена душа…

Когато вечерта поредният клиент влиза през празната врата на заведението, той се оказва местният пожарникар Амброс. Той идва за следобеден чай и попада на гробовна тишина между две жени потопени в скръб.

По-късно вечерта пристига третият посетител - едър мъж с мрачен поглед. Лицето му показва ясно признаци на тежък животен удар.

Така те стават четирима непознати души – самотни "корабокрушенци". В „Кафе Търнър“ обаче има по чаша вино и малко сирене за всекиго; защо пък да не седнат заедно и да споделят опитностите си?

Сега те са четирима случайни приятели – всеки затънали в проблемите си... Изглежда надеждата им липсва напълно: животът им прилича на горяща постройка без остатък освен тишина и останките от огъня…

И точно тогава един от тях задава въпрос: “Представи си живота ти като сградa подложена на пожар… Какво би спасил?”

Всеки трябва да даде своя отговор; необходимо е всеки да разгледа собствените болезнени спомени дълбоко във себе си.

Неусетно разговорът преминава границата между играта и реалността; съдбите им започват взаимно да се преплитат по нови начини... които биха могли радикално να променят техния живот...

„Кафе Търнър“ има само три седмици жизнеспособност зад гърба си, но прозорецът му остава осветен всяка нощ до късно. Дали златистата светлинка не служи като ориентир за тези четирима “корабокрушенци”? Не остава ли лъч надежда сред тях?

Франсеск Миралес предлага топла приказка, която ще ви стопли през студените дни. Прочетете тази малка книга – тя ще ви докосне нежно като морски бриз и превръща бурното зимно море в слънчев оазис.

В моменти когато вашият свят изглежда тъмен или студен, помнете последните дни на „Кафе ТърнЪр” και неговите “корабокрушенци”. Защото спасителната светлина винаги присъства някъде навън… просто трябва внимателно да я потърсите! Често пъти тя идва благодарение на сигурна дружеска роля у нас! И даже ако животът изглежда само купчина угаснали руини , там вероятно съществува нещо ценно , което заслужава усилията ви .