Стоянка Мутафова. Добър вечер, столетие мое!

"Според мен, основната цел на живота е да се изявявам на сцената. Имам желание да играя безкрайно."

"Ценя своите странности и обичам да споделям историите си за тях. Странностите не са лесни за реализиране; те изискват сериозен подход. Малцина могат да правят истински забавления - броим се на пръсти. Който умее това, има късмет! Аз съм от тези, които умеят. По природа съм хулиганка."

"На сцената понякога достигаш до такова деликатно духовно състояние, че успяваш да усетиш други измерения. Но тези мигове са мимолетни – след като преминат, ти оставаш с копнежа пак да бъдеш там. От невъзможността постоянно или по-често да пребиваваме в този красив свят на високото изкуство произтича нашата тъга."

"Ако подминеш една низост или недостойна постъпка, все едно че не е случила – тя няма власт над теб и нищо не може да ти навреди. Ти ставаш недосегаема. Ако започнеш дълбочинно размишление върху детайлите, само ще наказваш себе си и положението ще стане лошо. Просто продължи напред и не позволявай токсичността!"

"Всички мои мисли са насочени към театъра; живея за него. Не ме интересува какво ще ям утре или какво облекло ще избера – въобще! Важното за мен е дали ще мога правилно да играя и дали няма да изглеждам смешна... Но ако вече изглеждаш така, всичко останало губи значение."

"Когато бързате или преследвате определена цел, имайте предвид: не го правете на всяка цена! Не сключвайте нечестни сделки; ако видите мръсотия в историята, най-добре бегайте и се откажете навреме."