Фройд и психоанализата

Личността, която преминава границата между съзнателното и несъзнателното и е известна като основоположник на психоанализата, е австрийският лекар Зигмунд Фройд. Той е психолог и влиятелен мислител от началото на 20-ти век.

Фройд идва на света на 6 май 1856 година в бедно еврейско семейство в град Фрайберг (сега Пршибор) в Моравия, която по онова време е част от Австрийската империя. Името му при кръщение било Зигизмунд Шломо, взето от дядо му, според семейството традиции; когато навършил 17 години, той променя името си на Зигмунд.

Интересите на Фройд са разнообразни, а професионалната му подготовка обширна. Въпреки това той се смята за учен с амбиция да разширява пределите на човешкото знание. През 1873 г. постъпва във Виенския университет за изучаване на медицина. Там учи биология и провежда множество изследвания в областта на физиологията; през 1881 г. завършва медицинското си образование.

През 1886 година Фройд открива собствена практика за лечение на психически заболявания, от която черпи значителна част от клиничния материал за своите теории и иновационни методи.

Въпреки многобройните форми на психоанализата днес, почти всички основни аспекти могат да бъдат проследени обратно до неговите първоначални трудове. Теориите му относно детската сексуалност, либидото и егото представляват едни от най-важните академични концепции през XX век.