По дирите на изчезналите софийски кръчми

"Започнах да пиша за софийските заведения почти шеговито.

Първоначално само за приятелите, с които сме посещавали различни места – споменавах този ресторант или онзи клуб... не, не става въпрос за единия клуб, а за другия. Нямаше намерение да бъда изчерпателна и писах единствено за местата, в които съм била и преживяванията там. Впоследствие обаче ситуацията излезе извън контрол и материалът стана все по-обширен; приятели и познати започнаха да ми напомнят за още много неща. Кръчмите никога не свършваха, както и спомените от тях. Искам да уточня, че това няма претенции на пътеводител. Става дума именно за тези кръчми, които аз и моите приятели сме посещавали в определен период – основно през 70-те и 80-те години. Освен няколко малки изключения, писала съм само за места, където поне веднъж съм седяла. Изключенията са резултат от интересни истории разказани от приятели или рядко - статии в медиите. Фотографиите открити онлайн ми помогнаха значително; те възкресяваха спомените ми и ги правеха по-живи.

Сигурна съм, че мнозина ще се почувстват недоволни от термина „кръчми“ в заглавието; освен заведения като ресторанти или механи написах също така за сладкарници and шкембеджийници , дори бозаджийници . По времето когато казвахме „Хайде на кръчма“, всъщност визирахме всичко – барчетата до театрите, клубовете , ресторантите дори малките заведения без ясна идентичност . Посещавахме "кръчма", не просто чтобы ядем или пием , а предимно для общения . Говорихме много - макар темите ни често да не бяха особено мъдри , те оставяха следа цял живот . Местата преливаха с чаши , мезета , емоции и страсти ; никой нямаше желание да си тръгне . Всички тези заведения привличаха сродни души: търсени са една друга ; намирани били краткотрайно ; но докато прекарвали време вместе имало дружба , конфликти полемики дебати флиртове любовни интриги ... Това беше животът на София και софиянци във всичката му цветност."