Капризни години

В спомените си Иржи Менцел разказва за своето детство и културната среда, която го е формирала в Прага. Той споделя опитите си от обучението във ФАМУ и причините, поради които решава да се посвети на киното, въпреки че театърът остава първата му страст. Менцел обсъжда реализацията на най-известните си филми като "Строго охранявани влакове" и "Капризно лято", създадени през периодa на чехословашката нова вълна. За „Строго охранявани влакове“ той печели награда „Оскар“ и става част от историческите събития около Пражката пролет през 1968 година.

След това описва трудностите през 70-те години, когато Чехословакия преживява инвазията на т.нар. „братски армии“ и наложения тоталитарен режим; този период е свързан с борба срещу невежеството и безразличието на властимащите, както и с униженията и компромисите, с които се сблъскват хората. Спомените му достигат до 1988 г., когато започва възстановяването на свободата и демокрацията в страната.

Менцел припомня срещите си с видни фигури от чехословашкото кино, любимия писател Бохумил Храбал, свои приятели, колеги и актьори. Освен със cine-то , той акцентира върху театралната си кариера у нас и зад граница а също така изявленията си като актьор. Разказвайки за процеса по създаване на филмите си – остроумно дори при наличието на завистници – той успява да предаде едновременно забавление но подчертава важността на собствената творческа методология and виждания относно киното . В текста ясно прозира една основна идея: „Искам да правя филми така, че хората да ги харесват και да им бъде приятно да ги гледат.“