Изгубеният свят

Професор Чалънджър повдигна капака на сандъка и надникна вътре. След това щракна с пръсти няколко пъти и се чу как призовава някого: „Хайде, пили, пили!“ Изведнъж от него излезе ужасно същество, което направи шумотевица и кацна върху страничната стена на контейнера. Дори неочакваното падане на херцога на Дърам в оркестъра по това време не успя да отклони вниманието на зашеметената публика. Лицето на чудовището напомняше странен църковен декор, роден от болното въображение на средновековен занаятчия. То изглеждаше страховито със своите малки червени очи, ярки като горящи въглища. В дългата му уста имаше два реда остри зъби подобни на тези при акула. Раменете му бяха свити и покрити с нещо като стара сива кърпа. Това беше самият дявол от нашите детски страхове! В залата настъпиха безредици – хора крещяха, две жени от първия ред припаднаха, а много други членове на президиума последваха председателя в паниката си. Имаше реална опасност от масова истерия. Професор Чалънджър вдигна ръце, опитвайки се да успокои разстроения народ...