Съчинения в 15 тома Т.9: Гоце Делчев

Гоце Делчев не беше просто запален оратор или мъдър мислител, затънал в размисли. Той имаше здрави крака на земята и ясно разбираше живота, без да се отклонява от него. Въпреки че чете всякакви книги, което понякога разсейваше мисълта му в различни посоки, той успя бързо да изгради последователен мироглед. Още от времето си в Кукуш осъзнаваше как живеят неговите братя под жестоката турска власт. В Солунската гимназия се събираха младежи от всички части на Македония, особено от региони с по-остри и жестоки насилия – там кървавото потисничество бе най-болезнено усетено. Гоце слушаше ужасяващи истории за непосилни страдания, зверства и произволи – грабежи и убийства; виждаше болката в очите на своите другари, които плачеха за убит баща или брат – техните сълзи носеха ужасна тъга и яростно желание за възмездие, както и неукротима воля за борба. Робството завинаги оставило следа в душата му и отключило дълбока рана в пламтящото му сърце. С младия си дух изпълнен със свободолюбив идеализъм и вдъхновен от висши стремежи, Гоце Делчев постепенно изграждаше солидна основа за всичките си идеи и действия. Все по-ясно пред себе си виждаше единствената цел на живота си - освобождението на Македония и цялата поробена българска земя с нейния народ, техните страдания като важност номер едно.(Димитър Талев)