Нравствени съчинения

Плутарх (около 46–127 г.) е роден в град Херонея, разположен в Беотия. Той получава солидно образование по философия, реторика и математика в Атина и вярва, че знанието трябва да бъде на служба на обществото. Затова заема важни позиции в своята родина – като магистрат, дипломат и архонт епоним. Успешните му мисии като посланик и преподавател по философия и етика му осигуряват много приятели както в Атина, така и в Рим. Поддържа близки отношения с императорите Траян и Адриан; според лексикографа Суда той бил удостоен от Траян със звание почетен консул. Въпреки че притежавал римско и атинско гражданство, предпочитал живота си в Херонея. В последните години от живота си станал жрец на Аполон във Делфи. Плутарх пътувал из различни региони - Гърция, Мала Азия, Северна Африка и Италия - където се запознавал с културите на различни народи. Дълбоко впечатлен от мъдростта съхранена през вековете у народа и велики произведения от античността, той ни оставил два забележителни сборника: „Успоредни животописи“ и „Нравствени съчинения“, които обединяват множество кратки творби акцентиращи върху добродетелта.

Настоящото издание представлява началото на систематичния превод на български език на „Нравствени съчинения“. Започваме с „Забележителни дела и думи“, тъй като те са разработени от самия Плутарх като важно допълнение към „Успоредни животописи“. Авторът има предвид значението им като примери за биографии чрез думите на известните личности. Те дават възможност да се отделим от влиянията на съдбата; "изказванията" около действията им позволяват ясно да видим духовната природа всеки един човек. Макар че Плутарх поставя акцент върху историческата точност тези афоризми, анекдоти и кратки есета носят дълбоки етнокултурни значения. Чрез тях можем да проникнем дълбоко в характеристиките на гръцкия, римския дух а даже варварските нрави – техните добродетели или недостатъци показват удивителна дружба , любов , воинска чест , уважение към равнопоставения противник , чувство за достойнство . Не е учудващо следователно как поколения европейци продължават да ги четат успешно прилагайки ценностите им до ден-днешен .