Гамиани или две страстни нощи

През 1833 година, около двайсет младежи се събират в един луксозен ресторант в Париж. Те обсъждат различни теми – политика, обществени събития и изкуство, докато не стигат до еротичната литература. Разискват античните примери, безумните фантазии на маркиз Дьо Сад и остроумните епиграми на Ювенал и Теренций. В края на разговора те заключават, че написването на подобно произведение неминуемо изисква използване на циничен език. Тогава един от присъстващите, който досега е бил тих, предлага: "Господа, да се срещнем отново след три дни - смятам да ви покажа как може да бъде написана еротична творба без вулгарности." Предложението получава одобрение и след три дни младият мъж представя своя ръкопис.

Така се ражда „Гамиани“ - резултат от предизвикателството, което авторът успешно защитава. Историята разказва за две жени и един мъж, които прекарват две нощи в необуздана страст и споделят открито своите минали преживявания – понякога възбуждащи, а друг път скандални. Но стилът остава винаги изящен.

Повестта „Гамиани или две страстни нощи“ (1833) става известна като най-често преиздавания труд през XIX век с над четиридесет издания - включително във викторианска Англия (1864). Тя е преведена на множество езици и продължава да бъде публикувана дори днес. В родината си Франция вече има над петнадесет печатни версии и толкова много електронни копия.

Алфред дьо Мюсе (1810-1857), поет, драматург и романист , принадлежи към големите класици както на френската така и световната литература; той е сред водещите фигури на романтизма наред с Байрон и Гьоте.