Тяло и всекидневен свят

Сутрин, когато излизам с кучето навън, слънцето е разположено под ъгъл. Познавам сутрешната светлина и как тя се усеща – мека и нежна, сякаш те докосва. Освен този деликатен блясък има и приятна тактилност от начина, по който лъчите опипват лицето ти. Мирисът на утрото също е различен – усеща се аромат на мокра трева и роса. Лек, прозрачен вятър приятно гали кожата ти, носейки аромати и звуци заедно. Птиците изглеждат отпочинали и весели; техните чуруликане са радостни и свежи... Всичко около мен е спокойно, като че ли се събужда след нощта - росно и ново. Вечерната или нощната тишина пък предизвиква невероятно чувство – чуват се само приглушени далечни звуци или понякога дори не чуваш нищо. Има моменти, когато тишината наподобява памук; тогава всеки звук става уникален акцент върху платното на живота – ярко изпъкнал сред покоя около него.