Римските фибули от България

Фибулите представляват древните безопасни игли, които служат за закопчаване на тежките вълнени плащове. В определени части на Римската империя те също така се използват за захващане на ръкавите на женските хитони и туники или безръкавните сукмани. Формите им постоянно се променят в съответствие с модата, наложена в Империята, което ги прави едни от най-прецизните индикатори за времето и сред най-добре датираните предмети от ежедневието. Изследователите ценят тази функция при установяване хронологията на различни археологически находища.

В книгата е представена първата типология на находките от българските земи, която проследява как ранните форми на римските фибули навлизат и се развиват тук. Основните й компоненти включват оформянето на отделните типове, тяхното датиране и разпространение. Обърнато е внимание и върху връзките между фибулите и водещите стилове през различните периоди, оказващи влияние както върху формата им, така и върху начина им на декорация. Също така са разгледани взаимовръзките между употребата на тези игли и характера на носеното облекло.