Аполония Понтика

През 611 г. пр. Хр., на брега на Черно море в южната част на Бургаския залив, група гръцки преселници от Мала Азия основават полиса Аполония. Терминът "полис" е труден за превод и историците в миналото често го интерпретират като "колония", вероятно поради свързването му с Велика гръцка колонизация — процес на разселване на гърците през този период. Важно е да се уточни, че Аполония Понтика не представлява юридическа колония на Милет; тя е самоуправляваща се и независима държава още от своето съществуване.

Всички полиси, формирани по време на Великата гръцка колонизация, имат подобна структура – те могат да поддържат добри отношения с метрополията или пък да нямат никакви връзки помежду си или дори да водят войни. През последните десетилетия терминът "град-държава" все по-често се използва за обозначение на "полис", но той не напълно улавя смисъла му според древногръцките разбирания. Полисът може действително да бъде наречен държава, но той обхваща територия с множество населени места, включително малки градчета като Анхиало и Тиниада, а археологичните находки показват наличието поне на три други малки населени места (при Атия, Урдовиза и Ахтопол) и много селца и търговски пунктове.

В следващите исторически анализи ще продължа да използвам термина "полис" за обозначаване на Аполония Понтика. Независимо от малките си размери (всъщност има дори по-малки държави в съвременна Европа като Андора и Люксембург), появата и развитието на полиса оказват значителното влияние върху тракийските племена живеещи тогава в сегашните български земи. Древногръчките жители въвеждат новаторски икономически практики, технологии за времето си както политически идеи различни от традиционните религиозно-културни концепции при траките.

Безспорно Аполония Понтика заедно с останалите пет малки гръцки полиси по българското черноморско крайбрежие ускорява прогресивното развитие стопанството сред тракийските народности чрез откритията към Егейско море и Средиземноморието посредством свои пристанища. Интензивният трафик между Северна и Южна България допринася за обмена не само в сферата политика култура но също така технология извън пределите Греческия свят.

Източниците недвусмислено указват ,че повечето от този обмен между 611-72 г пр .Хр .се осигурявал именно през Аполонида Понтикa - най-значимият гръцко образувание със значителни икономически ресурси около западния бряг Червено море затова изследванията касаещо история та й са оправдани предисторическата гледна точка .

Много автори са писали относно историята старатофийска . Някои публикували сведения базирайчи се античнита литературии ,археология до момента оставай недоказана все пак натрупания материал позволява опити реконструкция назад история жотАпо лонииаи отсюде получаваме информация важността артефакти които досега липсвали проучвания повече ни дават мнения местоположение физико географската структурина влияеха битовете условия живот .

Така че автор който въз основа име познат отлично ситуация конструкцията трактува тематика защото старатели насочили решения научил въпросители страдащи негатив ефект острота дискурса.
Божидар Димитров