Religion for Atheists

От автора на "Архитектурата на щастието", този текст представлява дълбоко емоционално размисъл за това как можем да се възползваме от мъдростта, красотата и утешителната сила на религията, без задължително да вярваме в нея. Ален дьо Ботон е израснал в дом с категорично атеистични възгледи и въпреки че родителите му оказали силно влияние върху него, той преминал през криза на неверието около двадесетте си години. Съмненията му относно атеизма започнали след слушането на кантатите на Бах, допълнени от впечатленията му от произведения като Мадоните на Белини и засилени чрез запознаването със Zen архитектура. Въпреки това, истинският сблъсък с амбивалентността му към религиозните концепции настъпил след смъртта на баща му – погребан под хебрейска надгробна плоча в еврейско гробище, тъй като любопитно бил пропуснал да направи по-секуларни планове. Защо сме изправени пред странния избор между ангажиране с необичайни идеи за нематериални божества или напълно отказване от множество успокояващи ритуали и практики, които нямат еквиваленти в светското общество? Защо реагираме негативно при споменаването на термина "морал"? Избягваме ли идеята за изкуството като вдъхновяващо или носещо морална цел? Защо не изграждаме храмове? Какви механизми имаме за изразяване на благодарност? Предизвикателството, което де Ботон разглежда в книгата си: как да отделим идеи и практики от религиозните институции, които претендират за тях. В "Религия за атеисти" се аргументира необходимостта да освободим нашите духовни нужди от специфичното влияние на религиите; парадоксално именно изучаването им може да ни помогне да преосмислим тези нужди.