Най-сетне край

Всички произведения на Петер Турини, включени в настоящата книга, споделят една обща тема – човешката самота. Тази самота може да бъде резултат от жестокостта на обществото, което по различни причини е изолирало индивида, или пък тя е съзнателно избрана с надеждата за някакво въображаемо спокойствие дори пред лицето на смъртта.

Самотното момче търси развлечение сред боклуците; човекът, който не успява да бъде разбран, остава безмълвен; момичето дори не осъзнава как убива детето си; майката страда от пренебрежението на сина си; слепецът стои самотен на върха на планината; а човекът се наслаждава единствено на старите филми. Има и онези, които вярват, че могат да надхитрят живота.

Въпреки различията между тях обаче всички тези герои имат нещо общо – те копнеят за другия човек и заблуждават себе си относно възможността да го намерят. Но ако не загинат в този процес, техният финален зов остава само един вик като този на Тарзан – отчаян и изпълнен с болка.