Страстният цикъл в българската стенна живопис през XVII век

В изобразителното изкуство се формира драматичен цикъл, който отразява разнообразието на събитията от Страстната седмица в различните християнски общности. Включването на новозаветни текстове в иконографията постепенно започва да бъде свързано с установяването на канонични правила във византийското богословие след 9-ти век. През 11-12 век се добавят нови сцени, които разширяват представите за погребалния период и обогатяват възприемането на темата. Иконографията служи като дидактичен инструмент, насочвайки вниманието към тайните за живота след смъртта и предназначението на човека в контекста на времето и пространството.

Изображенията от българските паметници през 17-ти век са изградени според традициите на предишните епохи; въпреки това те показват влияния от народната култура, комбинация от религиозни вярвания и индивидуалното усещане за света у всеки артист.