Разказите на Сульо и размислите на Пульо

**Предговор**

На 1 януари 2010 година, облечена в спортен екип, тичам из парка. Пътят ми минава през малка иглолистна горичка по една пътека, където срещам няколко души. Поздравяваме се с усмивки като стари приятели. Излизайки от пътеката, продължавам по широка алея и отново виждам хора насреща – този път не казвам нищо, а и те си мълчат. Пет сантиметра близост и метър разстояние - каква малка разлика в дистанцията, но колко голямо влияние оказва върху психиката!

Вечерта съм на Скайп с Таня. Както винаги се лутаме из различни теми като заблудени звезди в космоса. Споделям своето откритие за близостта и далечината, а Таня ми предлага: „Защо не го напишеш?". Аз си мисля: „Ами защо да не опитам?" На следващата вечер чета написаното прозрение пред Таня, а тя ми изпраща цял разказ по темата. Отново тя предложи: „Галя, какво ще кажеш да напишем книга - аз, ти и... още няколко приятели?”. Започнах да се замислям – сложно е... но защо не? В крайна сметка другите не проявиха интерес и останахме само ние две.

И така планирахме! Идеята беше ясна - две мнения водят до два разказа с различни гледни точки. По време на работния процес леко отклонихме първоначалната идея и всяка от нас тръгна по своя собствен път на вдъхновение.

Когато вече бяхме написали повечето от нашия проект, започнахме да търсим издателство и заглавие за книгата ни. Случайно попаднахме на текст в интернет със заглавие "Пета", където един самозван писател се оплаквал колко трудно било издаването на книги днес; всеки можел да стане автор – включително дори Сулъо Пулев! Това ни развесели много – може би става дума точно за нас! Защо ли Сулъо или Пульо да нямат идеи? Както каза Таня: тази книга сама намери формата си благодарение на поднесеното заглавие! Ето ги:

„Разказите на Сульо и размислите на Пульo".