Деян Енев - Стихотворения/ Бойко Ламбовски - Разкази

Бойко Ламбовски споделя, че винаги е имал увереност в способността си да пише проза, но досега не се е захващал с това. Причината? Както и всеки друг човек, той има ограничени ресурси. Интересно му е защо именно сега решава да експериментира с нов жанр.

Тази промяна идва от любопитство – типично за изневерите. Въпросът остава: наистина ли може или просто самозаблуждение?

След опити обаче стига до заключението, че действително притежава уменията. Проблемът е, че писането на проза изисква много повече от талант; нужно е дълго време пред компютъра като затворник.

Поетичните му ритуали са различни – чувства се като шаман, който призовава духовете в търсене на вдъхновение...

Всъщност съществува единствена истина – вдъхновението либо го има, либо не.

Деян Енев разказва как преди 17 години написал около петдесет стихотворения през снежен ноември след уволнението си от рекламната агенция. Започнал да шофира старата кола на баща си из София и спирал на места, където никога по-късно не стъпвал - „Борово”, „Люлин”, „Дружба”, „Обеля” и „Надежда”. Слизал от автомобила и сядал на пейки или под навеси в кафенета; наблюдавал околния свят и очаквал тези стихотворения да дойдат при него като спасение от чувството за загуба след уволнението. И те действително се появявали – докосвали го нежно и той бързал да ги записва върху малките листчета в джоба си.