Защото говорехме немски

Започването на романа ни запознава с историята на едно семейство, което пътува към България за погребение. Наративът е представен от първо лице. В самолета Иглика Мелничарова, психиатър и съпруга на швейцареца Кристиян, си спомня за събитията от предходната нощ – тревожен разговор по телефона и внезапната загуба на баща си. Поначало тя упорито отказва да присъства на погребението му, но успява да се убеди от Кристиян и синът й Веселин от първия брак.

Пътуването до родния дом е свързано със завръщане към болезнените спомени от миналото. Романът разглежда причините един баща да изразява любовта си по неразбираем начин. Разказът проследява как омразата постепенно обхваща душата на дъ daughterята, която плаща висока цена за решението си да не бъде манипулирана от бащата; той разкрива драмите на човек, който се крие в собствените си илюзии като форма на оцеляване. Д-р Мелничаров е бивш ученик в престижното Deutsche Schule в Пловдив преди 9 септември 1944 г., страстно обича немския език и полага усилия д daughterята му да го овладее перфектно. Тази необичайна привързаност към немската култура през годините след социалистическата революция руши личността и бъдещето му като лекар, потомък на бежанци от Одринска Тракия; той избира да не строи кариера като активист в Държавна сигурност.

Така отражението върху д daughterята ще окаже силно влияние върху нейния живот през ранните години след комунизма, описани ретроспективно. Това е сюжетът за живота на една българска емигрантка, включвайки забранената любов към България под натиска на собствения й баща.

Романът разказва за наказаната любов, която поражда ненависти, както и защо хората развиват способността да мразят. Историята говори за омраза, написана с нежност - когато ненавистта напуска света след смъртта.