Поле и мечти

ПОД СЕДЕМНАЙСЕТ БРЯСТА
Излитай от лулата, дим сребрист се носи,
разстилай се и разпростирай светлината...
Завинаги потъваш в безкрайното пространство...
Душата ми да можеше поне да е като теб,
да те последва и свободно да лети…
Надеждата избяга далеч от теб, живот.

Тихо изчезваш тук в мирния чифлик...
Аз съм само годеник на дъжда в този край –
под брястовете плача нечуто от никого,
единствено опрял се на собствените си рамене.
Мирисам на овце сред цъфналия глог;
за палето си съм почти божество.

Излитай от лулата, дим сребрист струи,
разстиливай над мен сияен саван,
люлей върху него - толкова кратка! - младостта.
В малката рекичка Керек завършва светът;
под брястовете с врани и до клюмналия трън
изчезваш ти, моя младост, сякаш беше първи сън…