Стари влюбени мъже

Основната част на "Стари влюбени мъже" представлява посмъртните записки на Джон Тънок, пенсиониран учител от Глазгоу. Той е човек, който се занимава с абстрактни идеи, но също така проявява интерес и към физическите удоволствия.

Тънок е колоритна личност – едновременно остроумен и старомоден. Неговите исторически есета ни пренасят в Атина по времето на Перикъл, в Ренесансова Италия и дори до остатъците от група харизматични последователи от времето на кралица Виктория. Историко-геологическите разсъждения служат като контрапункт на дневниковите му записи, които описват собствените му неуспехи в любовта и детайли относно събитията от началото на новото хилядолетие, покриващи последните пет години от управлението на Антъни Линтън Блеър.

Само Алистър Грей умее да свързва еротика с неочаквани прозрения толкова спонтанно. Единствено той успява да привлекателно манипулира читателя с видима невинност. Алистър Грей остава уникален до края си според Уил Селф.

Алистър Грей е роден през 1934 година и завършва художествената академия в Глазгоу. След като осъзнава, че само с един вид изкуство не може да се прехранва, започва да търси разнообразие. "Стари влюбени мъже" е неговата единайсета книга. В заключението Сидни Уъркман отбелязва: "Тази книга не бива да бъде четена; ако все пак някой я прочете, трябва бързо да я забрави." На корицата самият Алистър Грей коментира: "Книгата ще има добри продажби, защото след двадесет и пет годишна възраст всеки чувства себе си застарял, а младите пък се питат какво ги очаква."