Неща, места и хора

Този предговор е натоварен с важната задача да обясни на уважавания читател, а най-вече - на самия автор, причините за решението на един художник да публикува книга. Вероятно суетата, която неизменно настъпва при хората след петдесетата им година и особено в нашето време, може да бъде подбудител за подобно самонадеяно начинание. Може би днешната мода да се издават различни текстове – есета и мемоари от разнообразни личности – от политици до интелектуалци или дори представители на по-екзотични професии също играе роля. Възприемането, че усилията остават без значение ако не бъдат документирани в книга, стана широкоразпространено явление. Тази особеност прави книгата такава форма, която сама по себе си придава стойност на съдържанието независимо от неговото качество. Наистина тя привлича амбиции и често променя тяхното естество в една от големите иронии на съвремието ни. Дори хората, които не четат книги, започнаха активно да пишат; като старата шега за чукчата - той не бил читател, но пък искал да бъде писател. Всичко казано досега звучи почти като автопортрет на автора, който всъщност не се счита за истински писател. И въпреки това има натрупани думи и спомени от срещи и преживявания, които рано или късно търсят своя публика. Авторът желае уверение в това какво е станало реалност и затова носи отговорността да го изнесе публично. Парадоксално думите са по-разбираеми и достъпни отколкото образните метафори или многозначителните внушения присъщи за визуалните изкуства. Вероятно именно затова много художници оставят свои текстове опитвайки се да намерят ответ на вечния „неудобен“ въпрос: какво целиш с тази картина?
Така че настоящият сборник с разнообразие в тематика и стил представлява опит на автора да даде своя отговор именно на този основополагаещ въпрос.
Андрей Даниел