Госпожа Далауей

„Госпожа Далауей“ (1925) е произведение, чрез което Вирджиния Улф открива белетристичната форма, която най-добре отразява духа на времето, в което живее. Основна тема на романа е съзнанието и неговия живот. Чрез майсторското приложение на вътрешния монолог, който следва потока на мислите във времеви контекст, авторката създава уникална психологическа проза, считана за ненадмината дори и днес по отношение на художественото си въздействие. Въпреки че действието е фрагментирано, романът притежава плътна структура благодарение на специфичната ритмика и метафорика, както и умелото повторение на определени думи и изрази.

Произведението „Госпожа Далауей“, наред с последвалите го творби като „Към фара“ (1927), „Вълните“ (1931) и „Между действията“ (1941), утвърдиха Вирджиния Улф като едно от водещите имена в литературата през ХХ век.