Напускам, ангелът ми хранител е пиян

„...В текста съществуват множество елементи, които реших да запазя и да не променям. Те са там с ясна цел. Например добавих „реплики от сериал“, за да експериментирам със съвременната поп-култура. Не го правя, за да я подигравам – просто включвам различни компоненти, които придават ново темпо на разказите. Затова използвах и „шлагерно звучене”, клишета и детски несвързани излияния – всичко това служи, за да наруша ритъма и тона, а вниманието на читателя се спира именно там. Накъсаното и „парцаливо“ звучене с многобройни паузи и повторения произтича от моето музикантско минало и страстта ми към блуса.

Общата атмосфера в историите ми напомня звука на блус музика в комбинация с панаирджийска латерна, която свири в дует с арфа. Стремях се към музикалността на Том Уейтс; той успява със своят хриплив глас и настройките на инструментите си да генерира емоционална музика, макар че понякога тя не е строго мелодична. Това беше замислено като емоционален фон за самите истории. Разбира се, понякога тонът им може да не кореспондира точно с фактологията, но такава бе целта – желаех те да звучат сякаш ги разказва дете. Децата умеят по невероятен начин да предават най-сериозните истории без особено внимание или ангажимент; това което казват често кара възрастните да потреперат от страхопочитание. Те могат сериозно описват ситуации от техния собствен свят - такива малки неща изглеждат значителни само за тях.

Като заключение – мечтая смело проектиране на собствения си звук: той представлява блус – нерегулярен ритъм сред нагорещен въздух; черно-бяла снимка на клоунско лице.“

Алекс Томов