Калила и Димна

„Калила и Димна“ е един от основополагающите текстове в световната култура. Разпространението на това произведение през различни континенти и исторически периоди напомня на сюжети, характерни за Борхес, и може да бъде описано с известната му метафора за градината с разклоняващи се пътеки.

Този литературно-дидактически паметник съществува в арабския и персийския език. Произходът му е индийската „Панчатантра“, която била преведена на средноперсийски през VI век. Тогава книгата получила името „Калила и Димна“ по имената на двамата чакала, които са главните герои в първата глава. Арабският преразказ, извършен от Ибн ал-Мукаффа, датира от VIII век.

Според преводачката Цвета Ленкова „Калила и Димна“ има уникална съдба – оригиналът на индийския текст е загубен завинаги. Съществува предание, че персийският цар Анушируан изпратил своя лекар Бразауи да краде книгата от Индия, защото тя съдържала знанието необходимо за управление; така той искал Персия да надмине Индия. Бразауи я превел на пахлави (староперсийски), но този вариант също изчезнал. След това “Калила и Димна” била преведена на старосирийски и арабски език; арабската версия направена от Ибн ал-Мукаффа е осъществена около 750 година.

Както отбелязва арабистката Бетси Шидфар: въпросът не опира само до наличността или липсата на определени елементи от санскритската оригинална творба в “Калила и Димна”, а по-скоро до факта, че всъщност става дума за ново произведение със значителни различия между "Панчатантра" и нейния арабски аналог що се касае до мирогледа. Оригиналният текст потъва дълбоко в индийските народни приказки; докато „Калила и Димна“ представлява модерен документ със смесване на философска мисъл с простонародно повествование.

От превода на Ибн ал-Мукаффа започват множество последващи интерпретации или адаптации текста. През XI век Симеон Сиф прави гръцки превод като погрешно изменя собствените имена, преименувайки книгата като “Стефанит и Ихнилат”. В тази форма тя прониква в славянските езици. През XIII век следват испанско староиспанско и древноеврейско издание, което води до латинска версия; впоследствие произведението достига обратно до Индия , където местните жители били впечатлени от непознатото творчество.

Много сюжетни линии от „Калила и Димна“ присъстват във фолклора при различни народи και оказват влияние върху произведения като “Декамерон” на Бокачо както和 басните нa Лафонтен і Крилов.