Въведение в банковото дело

Банките представляват завършена институционална структура за организация на паричния поток, разплащанията и кредитните операции. Те играят важна роля в стимулирането на инвестициите в икономиката, осигуряват баланс между ликвидността на националната икономика и носят отговорност за финансовата стабилност. Като основни финансови и информационни посредници, те предоставят достъп до национални и международни финансови пазари за своите клиенти. Банките са сред най-значимите работодатели и допринасят значително за растежа на брутния вътрешен продукт, което ги прави „сърцето“ на икономическия организъм.

Историята на банковото дело се корени в общественото доверие, но с времето е поставено под силно регулаторно наблюдение. Въпреки това то продължава да предизвиква негативизъм сред широката публика. През вековете бизнесът с големи банки често е асоцииран с нечестна практика, злоупотреби и корупция. Освен това, ако преди време те били символ на мултикултурната идентичност, днес мнозина ги считат за “безотговорни финансисти” и главни виновници за глобалните кризи.

Какви са причините зад тази противоречива обществена нагласа? Дали тя произтича от факта, че през банките преминават огромни суми пари с неясен произход или защото финансират големи компании и оказват неправомерно влияние върху тях? Може би стремежът им към печалба води до нарушаване на моралните стандарти?

В настоящата книга читателите ще намерят поне частичен отговор на тези въпроси. Първата част разглежда теоретичните аспекти на банкерството – развитието му като система, възникването на банките и комплексността им като предприятия. Вторият раздел е посветен на законодателствата свързани с банковия сектор; акцентът пада върху легалното определение за банка, минималните изисквания за нейното функциониране както и мерките по регулиране в Европейския съюз.

Третият раздел анализира специфичностите около банковото производство - какво включва то (банкови продукти) , организационните модели при банкирането а също така различията между видовете кредитни институции. Четвъртият раздел представя балансовата политика както индикаторите оценяващи дейността им.

Авторитетният колектив автори признава дискусионния характер относно тематиците в книгата си без да претендира за окончателна научна интерпретация по предмета й; извън обхвата остават технологии при сделките със средства , централното банкерство както управленските практики в сектора.