Feeling. Expiry Date

В продължение на повече от десет години носех в себе си размита идея да напиша книга, която да представи женската перспектива върху емоционалната култура на взаимоотношенията през 70-те и 80-те години на миналия век. Въпреки това, за да започна сериозно с писането, бях провокирана от две изречения, които чух в един мрачен зимен ден.

Сутринта участвах в дискусия относно Закона за патронажа. Там директорът на един от театриите в столицата изрази недоволството си от този нормативен акт с думите:

"Разбира се, добре е да имаме патрони, но кой ще им каже какво да харчат? Защото тази хубава млада актриса може просто да се приближи до патрона и той ще й даде пари за не знам какво!" - по същество подразбираше, че патронът по дефиниция трябва да бъде хетеросексуален мъж.

Привечер присъствах на обсъждане на теза, където ректорът на висше учебно заведение пред около сто жени – главно университетски преподаватели – обърна внимание към един от деканите на Софийския университет и заяви:

"Пешо, Пешо, виж колко красиви жени имаме тук; те нуждаят от мъже като нас двамата за наставление!" (Няма коментар!)

Така реших упорито да напиша тази малка книга. Надявам се други средновъзрастни българки също да намерят отражение в нея.