Теория на облаците. Роман

Стефан Одьоги, роден през 1964 г., преподава история на киното и изкуствата в Париж. Той е автор на три романа, които са преведени на множество езици. Първият му роман - „Теория на облаците" (2005) - печели наградите „Морис Жоньовоа“ от Френската академия и "Черна карта". Вторият роман - "Единствен син" (2006) - разказва историята на брата на Жан-Жак Русо от първо лице и получава престижната награда "Ле дьо маго", както и две номинации за „Гонкур“ и "Медичи". Третият му роман (2008) ни пренася в Кения от края на миналия век, утвърдвайки писателя като един от най-забележителните съвременни прозаици.

„Теория на облаците" не представлява просто повествование за самите облаци. Под виртуозното перо на Стефан Одьоги понятието „теория“ придобива нов смисъл; тук става дума не за научно разглеждане, а за поредица от необичайни събития. Облаците се появяват и изчезват в “небето около нас”, което мери нашето време. Всеки облак е уникален, точно както хората. Японският моден дизайнер Акира Кумо, който по неизвестни причини става експерт по облаците и колекционер на различни видове – цируси, кумулуси, стратуси и нимбуси – избира библиотекарката Виржини Латур да бъде негов верен слушател. Той й разказва удивително поетична история относно метеорологията, която включва шокиращи отклонения свързани с Протокола Абъркромби и една от най-страшните му приложения - случила се през безоблачния августовски ден през 1945 г.
Стефан Одьоги използва темата за облаците – изглеждаща лекомислена – с цел да демонстрира как мечтателите могат да станат убийци.

Според списание „Льо Нувел Обсерватьор“, „Теория на облаците" е едно от последните велики произведения на XX век."