Ранновизантийска култура по българските земи IV - VI век

Професор Димитър Овчаров, доктор на историческите науки, е един от най-признатите археолози в България. Той е работил последователно в различни институции като уредник в Областния исторически музей във Велико Търново, директор на музея в Търговище и научен сътрудник в Националния военноисторически музей в София, а също така и в Археологическия институт с музей към БАН.

Овчаров защитава кандидатска дисертация със заглавие „Ранновизантийското крепостно строителство по българските земи V - VII век“ и докторска дисертация на тема „Средновековните рисунки графити от българските земи - извор за историята, материалната и духовната култура“. В периода 1983-1993 година ръководи Секцията по средновековна археология към Археологическия институт при БАН. Освен това повече от две десетилетия е редактор на списание „Археология“, като през 1993-2001 г. заема поста главен редактор. През 1992-1993 г. е директор на Националния археологически институт.

Той преподава курсове по обща археология, древнобългарска култура и религия, както и ранносредновековно изкуство в редица университети включително СУ „Климент Охридски“, Славянския университет, Нов български университет и Националната художествена академия.

Овчаров провежда разкопки на над 15 обекта из цялата страна с особено внимание към Велики Преслав – вторият български столицa. Основният му интерес се фокусира върху византийската архитектура и средновековната българска археология; той публикува над 300 научни труда – статии, студии и монографии.

Ранновизантийският период обхваща около три века (IV-VI) – време не много дълго, но богато откъм съдържание. В него настъпват икономически, социални и политически промени , които променят културното лице на обществото; тези изменения са особено видими чрез архитектурата и монументалните изкуства.

Няколко фактора играят важна роля за оформянето на ранновизантийската култура: наследството от елинистичното-римско минало, специфичните особености на отделните провинции както и влиянието на новата християнска религия. При сблъсък между старото антично изкуство και новообразувания средневековен стил победител става именно последният.

В тази раненвизантийска эпоха можем да наблюдаваме впечатляващ синтез между архитектурното оформление και монументални произведения.ArtНа пример църквата служи като основна форма изпълнена с каменна пластика,, стенописи और мозайки които хармонично допълват една друга.. Раждането нa иновационни архитектурни решения представлява ключова стъпка във формирането нa новото средневеково мисленe .Балканските провинции имат водеща роля спрямо целокупната архитектионална практика вънутре многослойнатав държава.Благодарение тoзи синтез запазвания дух натонажен мироглед пpодължава до наши дни