Когато Пловдив беше столица

Книгата „Когато Пловдив беше столица“ завършва с кратък епилог, в който се посочва: „Началото на Източна Румелия съвпадна с нейния край. Още при основаването й стана очевидно, че тя няма да продължи дълго. Дори самите основатели не бяха сигурни в устойчивостта ѝ. Гладстон заяви, че в мастилото, с което подписа договора за Източна Румелия, бил вложен барутът, от който избухнал пожарът за нейното унищожение.“

Съединението представлява акт на неподчинение спрямо Великите сили и е без аналог в новата история на България. В пловдивското и общобългарското съзнание сякаш присъства известна носталгия по периода, когато велики личности се събираха в древния град. Техните действия предизвикват емоционални асоциации относно тогавашния Пловдив като „българската Атина“ (според Луи Леже) или „българския Ваймар“ (по мнението на Маньо Стоянов).