Георги Трифонов: Огледало и автопортрет Т.2

Творецът се чувства най-освободен, когато създава. Той е убеден, че в този момент му помага някаква по-висша сила или мъдрост. Без да преувеличавам значението на присъствието си, се надявам с това издание да оставя неволно наследство чрез кратки спомени за работата си през един живот, който не е преминал само в лекомислие и бохемски начин на живот.

Стремях се да събера поне част от плодовете на труда си. Имах нужда да освободя себе си от тежестта на възрастта и да изпитам чувство за ново начало... Мислех, че лесно ще подберу творби (имайки предвид наличието на множество фоторепродукции и диапозитиви), но много от най-забележителните ми реализации бяха разпратени без дори любителска фотодокументация при непознати ценители по света. Възстановяването им вече беше невъзможно.

Опитах се да направя приблизителна статистика относно количеството живописни картини, графики, рисунки и други произведения след студентските години - от 1973 г. насам. Резултатите далеч не са точни: около 1600 живопис; над 5000 скици и рисунки; повече от 250 керамични изделия и пластики; над 29 проекта за стенописи и около 15 реализирани такива (някои унищожени); а какво още? Не малко, но можеше да бъде повече...

Както вече казах: жалко е нямаше дори аматьорски снимков материал за мнозина от тях. Успокоих се обаче със сметката, че пропуснатото няма как да бъде поправено – то ще ускори процеса по съставяне на публикацията ми. Макар информацията ми никога да не може напълно точно да представи всичките мои успехи, аз запазвам значима част от оцелелите проекти (за които мога бегло да говоря) и след публикуването им ще търся нови пространства за изразяване в идните години… Надявам се ако успея донякъде - дори след това.

15 септември 2007 София