Финансовият крах

Йохан Норберг анализира причините за кризата

Основните причини за възникването на кризата са две: лихвената политика на Федералния резерв и бюджетните излишъци в бързо развиващите се икономики. Тези фактори направиха паричната наличност по-достъпна от всякога през предходното десетилетие, което доведе до увеличаване на паричните средства у обикновените граждани.

След терористичните атаки на 11 септември 2001 г., ФЕД намали основния лихвен процент в САЩ до 1%, най-ниското ниво за повече от половин век, въпреки че икономиката не беше в състояние на криза. Чрез регулирането на лихвите, тоест ценовия аспект на парите, Федералният резерв влияе върху всички останали цени.

С тази своя политика ФЕД сам си създаде конкуренция: държави с нисък и средно висок доход – особено Китай – започнаха да инвестират значителни суми в американската икономика. Глобализацията им предостави уникален шанс за бърз растеж и те вложиха все повече от капиталовете си зад граница.

Много азиатски страни започнаха да натрупват свои собствени валутни резерви след тежката финансова криза през 1997 година, когато западният свят и Международният валутен фонд поставиха строги условия към помощта си за пострадалите региони. Тогава тези държави решиха никога вече да не зависи от благосклонността на чуждите сили.

С повишаването на доходите им спестяванията в тези страни също се увеличиха. Поради ограничеността на инвестиционните възможности в бедните региони и голямо ликвидния пазар в Съединените щати, Китай и страните-износители на нефт инвестираха своите финансови излишъци там. През 2004 г. те успяха да натрупат около 400 милиарда долара финансов капитал, а само две години по-късно той надхвърли 600 милиарда долара. По-голямата част от тези средства бяха вложени в покупка на американски държавни облигации, което поддържаше ниския лихвен процент - или казано иначе - стойността на долара.

В резултат много американци започнаха активно да инвестират във недвижими имоти. Допълнително улеснение представляваха данъчните облекчения въведени още при управлението на Клинтън (например през 1997 г., той освободи продажбата на недвижим имот до стойност от 500 хиляди долара за семейство), които насърчаваха реализиране "американската мечта" за собствен дом. Все повече сделки с жилища станаха предмет единствено спекулации.

Тази привидна просперитетност неминуемо рухна; кризисната ситуация избухна внезапно.