Фотописи

Тези произведения, които са разположени на границата между арт фотографията и минималистичната литература, имат силно въздействие и дълбочина именно заради своята простота и непретенциозност. Те представляват своеобразни репортажи на сърцето – визуални хайку, вдъхновени от уникален поглед към света, неочаквани сюжетни обрати и парадоксални кадри с тъжна усмивка.

Иван Кулеков е химик по образование, който има опит в карикатурите; филолог е писал радиодраматургия, а пиесите му са се играли в различни театри като Народния и Сатиричния. Въпреки че някои от книгите му остават непознати за него самия, тъй като са написани на италиански или унгарски език, той е успял да спечели признание из цяла Европа. Интересното е, че кандидатства за президент на България без особено да следи телевизионните предавания. Неговият сценарий за анимационен филм попаднал в колекцията на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. Докато снима документални ленти в Китай или селото Хирево, Кулеков събирал образи и текстове от целия свят за списание „Паралели“, но през последните 15 години ги затворил между кориците на книгата си „Фотописи“, която според слуховете започва с нищо и завършва с въпроса "Защо?". / Авторът описва себе си и творбата си в едно изречение./