Учение за оцеляването

Тази книга продължава да разглежда темата за самолечението, която беше започната и анализирана в предишните издания. От една страна, изложението тук е по-сложно, а от друга – по-достъпно в сравнение с предходните книги.

Болестта може да се оприличи на затворник в килия, чиято врата представлява както вход, така и изход. Всеки, който веднъж е навлязъл в тъмнината и е приел тази врата за вход, има възможност да напусне през нея, стига да осъзнае, че тя също така служи като изход. Това осъзнаване идва на онези, които търсят светлина. Когато човек я открие вътре в себе си, той сам става източник на светлина – просветен е и способен да разпространява знание. Не без основание понякога чуваме: „Просвети ме относно този въпрос.“ Колкото повече яснота човек придобива по дадена тема за себе си, толкова по-добре може да я обясни и на другите.