Вкусът към живота

Франсоаз Саган (1935-2004) е една от значимите фигури в съвременната литература, която постига невероятен успех с дебютния си роман "Добър ден, тъга". Тази творба бързо завладява книжния свят не само заради своето високо качество – тя е едновременно дълбока и лесно четима, но и поради факта, че авторката е едва на осемнадесет години. Любовните истории на героите ѝ са представени с изненадваща зрялост и проницателност, а понякога и с деликатен цинизъм. Франсоа Мориак я описва като "чаровно малко чудовище", а романът бива преведен на множество езици и се утвърдява като глобален хит. В Америка, където обикновено интересът към литературата извън англоезичната сфера е ограничен, само за две години са продадени над милион копия.

Следват произведения като "Обичате ли Брамс?", "След месец, след година", "Дивните облаци" и "Усмивка почти", които също печелят широка популярност. В тях Саган умело пресъздава атмосферата на безгрижен и луксозен живот в Париж – място, където любовите започват да блестят или угасват; героите знаят как да обичат, но също така умеят да оставят зад себе си изразходваната страст с усмивка.

Както често прави във своите романи, така и в "Вкусът към живота" Саган разглежда темата за раждането и умирането на една страст. Люсил среща Антоан; двамата се влюбват, разпускат предишните си отношения и решават да живеят заедно. Но любовта носи със себе си както сладостни моменти , така и искания , мъчителности , жертви на лекотата - понякога дори радостта от живота...

„Аз ви обичам такъв какъвто сте“ казва тя „А той ви обича за това което представлявате когато сте двама.“ „Той желае щастие с вас... Аз просто желая вашето щастие независимо от мен.“