Денят, в който боговете умряха

Ерих фон Деникен
До г-н Валтер Ернстинг

Скъпи приятелю,

Наистина съм впечатлен и изненадан. Наистина ли обмисляш да публикуваш своите преживявания?
Ако е така, ще станем за смях. Но не сме ли свикнали с това? А малцината, които могат да разберат, вероятно ще си помислят... Кажи ми обаче, не трябва ли да се тревожа, че по време на бъдещите ми пътувания непрекъснато ще бъда наблюдаван от шпиони?

Предлагам следното: използвай ръкописа само за лична употреба. Нека той остане в кръга на нашите приятели. И ако действително вярваш, че някой издател би искал да го отпечата, тогава промени важните дати. Превърни ме в друг персонаж; Саксайхуаман може да стане Гоби и нашият приятел професора – измисли му хубаво име - доброто име винаги върши работа - а най-вече те моля, скрий местоположението на станцията! Премести я в Арабия или дори при Савската царица или някъде далеч на изток.

Боже мой! Само си представи как нашият луд свят решава да организира експедиции до Саксайхуаман. Или военните – сред тях винаги има ненормални – искат да се докопат до машината на времето… страшно е само като помислиш какво може да последва!

Пощади човечеството…

Чао! Твой верен Ерих!